Семьон Тимошенко - снимка Уикипедия
Военната кариера на Тимошенко започва в редиците на Царската армия, през 1914 година. По време на Първата световна война приема участие като редови пехотинец на Западния фронт. През 1917 година, в състава на Черноморския червеноармейски отряд, участва в сраженията срещу армиите на Корнилов. През 1918 година се сражава в Крим в състава на кавалерийски полк, създаден на базата на Черноморския отряд. Скоро е назначен като командир на полка. През ноември 1918 година Тимошенко оглавява 6-та кавалерийска дивизия, която влизала в състава на 1-ва конна армия. В последствие, под негово ръководство, 6-та армия се отличава в битките край Воронеж, Ростов на Дон, Житомир и Брод.
През август 1920 година Тимошенко встъпва в длъжност като командир на 4-та кавалерийска дивизия, която нанася сериозни поражения на армиите на Врангел и Махню.
През септември 1939 година под командването на военачалника се намират Киевският военен окръг, който обединен с Украинския фронт извършват исторически поход в Западна Украйна. Целта на похода била оказването на помощ на народите от Западна Украйна и Беларусия, насилствено отделени от територията на Съветска Русия през годините на Гражданската война.
В началото на съветско-финландската война през 1939 година, Тимошенко е назначен като главнокомандващ на армиите от Северният фронт, с чиято помощ успява да пробие мощната отбранителна система на линията Манерхайм, изградена с участието на немски, китайски, френски и белгийски военни специалисти и финансирана от страна на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Швеция. През юли 1942 година новосформираният Сталинградски фронт е поверен в ръцете на Тимошенко. В последствие, Сталинградският фронт успява значително да забави настъплението на нацистките сили, което се оказва от решаващо значение за крайния изход от битката за Сталинград.
След края на Втората световна война маршал Тимошенко командва Барановическият военен окръг, а в периода 1946-1949 година оглавява Уралския военен окръг, открит още през 1941 година.
Като член на ЦК на КПСС и депутат от Върховният съвет на СССР, маршал Тимошенко оказва голяма помощ в решението на многобройните икономически въпроси на територията на днешен Беларус. През 1960 година е зачислен към групата на Генералните инспектори, която в този период отговаря за разработката на военно-исторически помагала за бъдещи офицерски кадри.
За огромните си заслуги в годините на Великата Отечествена война, маршал Тимошенко на два пъти е удостояван с най-висшата награда в СССР – Герой на Съветският съюз. Освен това е носител на Орденът на Победата, пет ордена на Ленин, орденът на Октомврийската революция, пет ордена на Червеното знаме, както и много чуждестранни ордени.
Семьон Константинович Тимошенко умира на 30 март 1970 година. В негова памет е кръстена улица в столицата Москва.